Пътуването на автостоп е начин за придвижване до определено населено място, при който пътникът се опитва да се възползва от услугите на чуждо превозно средство, обикновено кола или камион. Дистанцията, която се изминава на автостоп варира от кратки разстояния, които могат да се изминат и пеша, до дълги, многодневни пътувания с множество превозни средства.
Причините за използване на автостоп са главно три:
1. Необходимост - в случаи, когато пътникът няма необходимите средства или транспорт, а се налага придвижване от едно място до друго.
2. Опазване на околната среда - в случаи, когато се избягва използване на допълнителни превозни средства, а се използва съществуващ транспорт, с цел да се ограничи вредното му влияние върху околната среда.
3. Приключение - случайни интересни пътувания, желание за среща с нови хора или планирано намерение да се обиколи дадена страна или различни държави с опознавателна цел. За някои хора автостопът е начин на живот.
Като всяка авантюра автостопът крие съответните рискове. Никой не може да гарантира на какво превозно средство ще попаднеш или физическото и психическо състояние на водача на МПС-то. Затова и в много държави автостопът не се толерира. Освен това този начин на придвижване е забранен на автомагистралите, което затруднява доста пътуването на големи разстояния, при които често се налага смяната на няколко превозни средства.
В България вече съществуват няколко сайта с цел подпомагане на желаещите да пътуват на автостоп, в които подробно се описват, за всяко населено място, най-добрите места за стопиране за различните направления, начина по който може да се стигне до тях и местата на които не е съвсем безопасно да чакаш, докато някой те качи, поради проблеми с полицията или нетолерантното отношение на местните жители.
Съществуват още два широко разпространени начина на транспорт, използвайки чуждо превозно средство – споделено пътуване или наем на автомобил, по известен като рент а кар (rent a car).
Споделеното пътуване (или съвместно пътуване, карпул - от англ: carpool, митфарка - от герм: mitfahren) е споразумение между шофьор и един или няколко пътници да пътуват заедно в едно МПС. Има различни начини хората да се съберат да пътуват заедно. Случва се колеги да пътуват заедно до работа или приятели да се организират и разпределят по коли за пътуване на дълго разстояние. Друг начин за споделено пътуване е намирането на спътници с помощта на информационни мрежи. Първоначално този метод възниква под формата на телефонна услуга или стени с картички по обществени места. С времето всичко се пренася в Интернет и днес могат да се намерят множество сайтове, които предлагат такива услуги. Все още тази общност не е добре организирана и малко популярна. В страни като Германия, където тези мрежи са по-популярни пък има по няколко различни сайта, което води до разпръскване на обявите.
В услугата споделено пътуване има две страни: този, който има кола и ще пътува така и така (шофьор) и този, който няма кола, но иска да пътува (спътник). Чрез един определен сайт те установяват контакт. Спътникът се обажда или пише е-мейл на другата страна, договарят се и се срещат на определено място на тръгване. За пътуването пътникът заплаща предварително договорена цена. По този начин транспортът е бърз, евтин, щадящ околната среда и не на последно място играе важна социална роля на задълбочаване на контакта между населението от различни части на една страна или регион.
Услугата се представя от специализирани агенции, които отдават автомобили за кратки периоди от време (обикновено варират от няколко часа до няколко седмици) срещу заплащане. Много често тези агенции имат клонове в различни населени места, което позволява на потребителя да върне превозното средство и на друго място и предимно около летищата, което дава възможност на потребителите да правят и предварителни резервации на превозни средства в зависимост от часа на пристигане или отлитане от съответното населено място.
Услугата е доста полезна за хора, чието лично превозно средство е временно спряно от движение поради ремонт или за потребители, които са в чужда страна и не желаят да се ползуват по една или друга причина от услугите на местния градски или извънградски транспорт. В зависимост от нуждите на потребителя, някои агенции освен леки автомобили, предлагат на своите клиенти и микробуси и камиони, а за градски условия – мотоциклети и скутери. Като опция се предлагат също и допълнителни екстри, като застраховка, система за навигация – GPS, системи за забавления, дори и мобилни телефони.
Естествено тарифата варира доста, в зависимост от марката и модела на превозното средство, допълнителните екстри, срока за който се наема МПС-то и т.н. Освен това има и някои други недостатъци (освен доста по-високата цена), спрямо останалите два начина за придвижване, като изискванията автомобила да бъде върнат в добро състояние, да не са надвишени максималните километри за които е платен наема, иначе се плаща допълнително. Шофьорската книжка съвсем естествено е задължителна, като някои компании определят и минимална възраст за водача на превозното средство, която в доста случаи е над 25 години, което прави почти невъзможно ползуването на услугата от студентите и учениците, които основно пътуват на автостоп.
Всеки от трите начина на придвижване си има своите предимства и недостатъци, както и своите привърженици и зложелатели, но както е казал народа "За Всеки Влак си има пътници" и всеки според възможностите си или собствените си разбирания за начина си на живот, може да предпочете единия или другия вариант.
| Речници за български език | Футболни прогнози | Обяви |